Skip to content
Home » Новини » Новата нормативна уредба относно защита на лицата, подаващи сигнали

Новата нормативна уредба относно защита на лицата, подаващи сигнали и публично оповестяващи информация за нарушаване на правото на Европейския съюз и българското законодателство

Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (наричан по-нататък „Законът“) е обнародван в бр. 11 на Държавен вестник от 02.02.2023 г. Законът въвежда на национално ниво изискванията на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (така наречената Whistleblowing – Директива). Приемането на този закон е и част от Плана на България за възстановяване и устойчивост.

Законът има за цел да осигури защитата на лицата в публичния и в частния сектор и свързаните с тях лица, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод изпълнение на трудовите или служебните им задължения или в друг работен контекст.

Приложно поле на Закона

Приложното поле на Закона е изключително широко. В неговия обхват попадат сигнали или публично оповестяване на информация за нарушения на българското законодателство или широк кръг актове на Европейския съюз в редица области, представляващи значим обществен интерес, като:

  • обществени поръчки;
  • финансови услуги, продукти и пазари;
  • предотвратяване на изпирането на пари и финансиране на тероризма;
  • безопасност и съответствие на продуктите;
  • безопасност на транспорта;
  • опазване на околната среда;
  • радиационна защита и ядрена безопасност;
  • безопасност на храните и фуражите, здраве на животните и хуманното отношение към тях;
  • обществено здраве;
  • защита на потребителите;
  • защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни;
  • сигурност на мрежите и информационните системи.

В обхвата на Закона влизат и определени нарушения, които могат да засегнат финансовите интереси на Европейския съюз и правилата на вътрешния пазар съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз, включително правилата относно конкуренцията и държавните помощи, също така и нарушения, свързани с трансгранични данъчни схеми, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на приложимото право относно корпоративното данъчно облагане и др.

Законът се прилага и по отношение на сигнали или публично оповестяване на информация за нарушения на българското законодателство в областта на:

  • заплащането на дължими публични държавни и общински вземания;
  • трудово законодателство;
  • законодателството, свързано с изпълнението на държавна служба.

Защитени лица по Закона

Кръгът на защитените съгласно Закона лица също е много широк, като по този начин се цели да се стимулира подаването на сигнали и публичното оповестяване на информация във връзка с нарушения на европейското и национално законодателство, които застрашават или увреждат обществения интерес и правото на Европейския съюз.

При определените в Закона условия и ред защитени могат да бъдат сигнализиращи лица, които подават сигнал или публично оповестяват информация за нарушение, станало им известно в качеството им на:

  • работник, служител, държавен служител или друго лице, което полага наемен труд, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансирането;
  • лице, което полага труд без трудово правоотношение и/или упражнява свободна професия и/или занаятчийска дейност;
  • доброволец или стажант;
  • съдружник, акционер, едноличен собственик на капитала; член на управителен или контролен орган на търговско дружество; член на одитния комитет на предприятие;
  • лице, което работи за физическо или юридическо лице, негови подизпълнители или доставчици;
  • кандидат за работа, участвал в конкурс или друга форма на подбор за постъпване на работа и получил в това качество информация за нарушение;
  • работник или служител, когато информацията е получена в рамките на трудово или служебно правоотношение, което е прекратено към момента на подаване на сигнала или на публичното оповестяване на информацията за нарушения.

Защита по Закона се предоставя и на:

  • всяко друго сигнализиращо лице, което подава сигнал за нарушение, станало му известно в работен контекст, както и на 
  • лица, които помагат на сигнализиращото лице в процеса на подаване на сигнал;
  • лица, които са свързани със сигнализиращото лице и които могат да бъдат подложени на репресивни ответни действия поради сигнализирането;
  • юридически лица, в които сигнализиращото лице притежава дялово участие, за които работи или с които е свързано по друг начин в работен контекст.

Мерки за осигуряване на защита на лицата, попадащи в обхвата на Закона

Законът въвежда няколко групи мерки за защита на лицата, които попадат в неговия обхват, включително право на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, мерки за подкрепа в съдебни и др. производства, освобождаване от законова отговорност в определени случаи и при изрично определени в Закона условия, запазване на поверителност на самоличността на сигнализиращите лица и др.

Важно е за работодателите, които попадат в обхвата на Закона да имат предвид, че той забранява всяка форма на ответни действия спрямо лицата, които имат право на защита, имащи характера на репресия и поставящи ги в неблагоприятно положение. Такива действия могат да бъдат (без изброяването да е изчерпателно), както и заплахи или опити за такива действия, които са свързани с правоотношението, в което са намира защитеното лице със съответния работодател, като:

  • временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението;
  • понижаване в длъжност, забавяне на повишение в длъжност;
  • изменение на мястото или характера на работата, продължителността на работното време или намаляване на възнаграждението;
  • отказ за осигуряване на обучение за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работника или служителя;
  • отрицателна оценка на работата;
  • прилагане на имуществена и/или дисциплинарна отговорност;
  • принуда, отхвърляне, заплашване за предприемане на ответни действия или действия, изразени физически, словесно или по друг начин, които имат за цел накърняване на достойнството на лицето;
  • създаване на враждебна професионална среда, дискриминация, неравностойно или неблагоприятно третиране отнемане на възможност за преминаване от срочен трудов договор на трудов договор за неопределено време, когато работникът или служителят е имал законно право да му бъде предложена постоянна работа;
  • предсрочно прекратяване на срочен трудов договор или отказ за повторно сключване, когато такова е допустимо по закон.

Забранени са също следните репресивни ответни действия от страна на работодателите:

  • причиняване на вреди, свързани с репутацията на лицето или финансови загуби;
  • включване в черен списък в сектор или в отрасъл, което може да доведе до това лицето да не може да постъпи на работа или да не може да достави стока или услуга в този сектор или отрасъл;
  • предсрочно прекратяване или разваляне на договор за доставка на стоки или услуги, когато лицето е доставчик;
  • прекратяване на лиценз или разрешение;
  • насочване на лицето към извършване на медицински преглед.

Задължени лица по Закона

Задължени субекти по Закона са няколко категории работодатели: работодателите в публичния сектор с изключение на общините под 10 000 души; работодателите в частния сектор с 50 и повече работници или служители; работодателите в частния сектор, независимо от броя на работниците или служителите, които осъществяват дейност по предоставяне на финансови услуги.

Законът следва да бъде прилаган от работодателите в частния сектор с над 249 работници и служители, считано от 04.05.2023 г., а от работодателите в частния сектор с работници и служители от 50 до 249, считано от 17.12.2023 г.

Канали за подаване на сигнали за нарушения

  • Вътрешен канал, който следва да се организира от съответния работодател, задължено лице по Закона, чрез който да се подават, регистрират и разглеждат сигналите за нарушения, като въз основа на констатациите от извършените вътрешни проверки се предприемат адекватни последващи действия, ако и когато това е необходимо;
  • Външен канал, като това ще бъде специално структурно звено в Комисия за защита на лични данни (КЗЛД), която ще има качеството на Централен орган за външно подаване на сигнали, който ще приема сигнали и ще ги препраща за разглеждане от съответния компетентен държавен орган. За външен канал се приема и подаването на сигнали до институции на Европейския съюз.

Лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения могат да избират начина за сигнализиране, като един, комбинация от два начина или и трите начина едновременно.

Задължителни действия, които следва да предприемат задължените субекти за прилагане на Закона

  • Приемане на вътрешни правила за прилагане на Закона, чието съдържание трябва да бъде съобразено с изискванията на Закона;
  • Изграждане на вътрешен канал за подаване на сигнали, като задължително следва да се определи реда и начина за подаване и регистриране на подадените сигнали по предвидения в Закона ред, процедурата за извършване на вътрешна проверка във връзка с подадени сигнали, предприемане на адекватни последващи действия след приключване на проверките;
  • Определяне на лица, които ще приемат, регистрират и разглеждат сигналите за нарушения;
  • Създаване и поддържане на регистър на сигналите, съдържащ най-малко задължителната информация по Закона, който следва да бъде воден по ред и начин, който предстои да бъде определен от КЗЛД;
  • Осигуряване на поверителност на самоличността на сигнализиращите и засегнатите лица и на предоставената информация при определени в Закона условия;
  • Извършване на промяна на вътрешните правила политики за обработване на лични данни във връзка с приложението на Закона;
  • Изготвяне и разпространяване на информационни материали във връзка с прилагането на Закона, провеждане на обучения и прилагането на други подходящи мерки за насърчаване на подаването на сигнали за нарушения, които попадат в обхвата на Закона.

Адвокатска кантора „Д-р Мирослава Христова“ може да окаже съдействие на всички заинтересувани работодатели при изготвянето на необходимите вътрешни документи (правила, образци на документи и формуляри, заповеди, информационни материали и др.), както и при създаване и имплементиране на съответните вътрешни процеси във връзка с прилагането на Закона. За повече информация, може да ни пишете на office@recht.bg.

Изложеното в настоящата статия е съобразено с действащото законодателство към 10.03.2023 г., като представлява общ и неизчерпателен преглед на разпоредбите на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения и не съставлява правен съвет, нито насоки за действие от заинтересувани от темата на статията лица.