Забрана за извършване на конкурентна дейност от съдружник в ООД

Дружеството с ограничена отговорност (ООД) е предпочитана дружествена форма за упражняване на търговска дейност в България. Поради това, въпросите относно правата и задълженията на съдружниците в ООД e от особен интерес за бизнеса, като различни техни аспекти са предмет на много теоретични разработки, формирана е и значителна съдебна практика.

Тук ще се спрем единствено на задължението на съдружник в ООД за неизвършване на конкурентна дейност, включително след прекратяване на членството в ООД, тъй като тази тема представлява особен интерес за лица, които са съдружници едновременно в няколко ООД, които имат еднакъв или сходен предмет на дейност.

Забраната за извършване на конкурентна дейност от съдружник в ООД

Търговският закон не въвежда изрична забрана за извършване на конкурентна дейност от съдружник в ООД. Поради това, такава забрана може да се уговори между съдружниците в дружествения договор и това се случва в практиката. Неспазването на това задължение може да е скрепено с неустойка, като неспазването на това задължение може да е и основание за изключване на съдружника, извършващ конкурентна дейност.

Ако в дружествения договор обаче не е предвидена забрана за извършване на конкурентна дейност от съдружник, упражняването на конкурентна дейност може да се третира като действие против интересите на дружеството, което от своя страна да е основание за изключване на този съдружник. Това обаче не е общоприет принцип, а следва да се отчитат във всеки конкретен случай спецификите в дейността на дружеството, извършените конкретни действия от съдружника, както и конкретните факти и налични доказателства.

Актуалната съдебна практика е непротиворечива по въпроса, че участието на съдружник в ООД в няколко търговски дружества със сходен предмет на дейност не следва еднозначно да се разбира като извършване на конкурентна дейност, като това не е и безспорно основание за изключване на съдружника от дружеството, както и за предявяване на претенции за заплащане на неустойка, ако такава е била уговорена в дружествения договор. Преценката и изводите се правят за всеки конкретен случай, на база на конкретни факти и доказателства и като се има предвид същината на предвидената в дружествения договор забрана за извършване на конкурентна дейност.

Забрана за извършване на конкурентна дейност след прекратяване на членство в ООД

Тук от принципно значение е обстоятелството, че правата на гражданите да полагат труд и да избират свободно своята професия и място на работа са гарантирани в Конституцията. Поради това, принципно тези права не могат да бъдат ограничавани по договорен ред. В актуалната си съдебна практика обаче Върховният касационен съд приема, че правото на труд не е абсолютно право, въпреки че е закрепено в Конституцията, тъй като в редица закони то на практика е ограничено (включително в Търговския закон).

Така например в чл. 41, ал. 2, чл. 142, ал. 1, чл. 237, ал. 4 от Търговския закон се предвижда временна забрана за извършване на конкурентна дейност от определени лица с цел съхраняване на интересите на на търговец, когото задължените лица са представлявали, управлявали или контролирали по силата на договор или закон.

Поради това, правото на труд на съдружника, който е прекратил членството си в ООД не е ограничено, тъй като той може да го упражнява свободно по трудово правоотношение, като управител или съдружник в дружества, които имат различен предмет на дейност. При всички случаи обаче забраната за извършване на конкурентна дейност от напусналия съдружник не може да бъде въведана за неограничен период от време.

Неустойка за извършване на конкурентна дейност от съдружник в ООД

В допълнение към горните изводи, Върховният касационен съд приема, че не е нищожна уговорената в дружествения договор неустойка за нарушаване на задължението за неизвършване на конкурентна дейност от съдружник в ООД.

Съдът заключава, че съобразявайки се с принципа на свободата на договаряне, дружеството има законно право да защити своите интереси чрез задължение за плащане на неустойка при нарушение на задължението за неизвършване на конкурентна дейност, за да си гарантира запазване на клиентите, позициите на пазара и неразпространяването на производствени и търговски тайни. Целта на неустойката в този случай е да възпре съдружника или вече бившия съдружник от извършване на нелоялни действия, които биха увредили интересите на дружеството, поради което и неустойката не противоречи на добрите нрави.

Като се има предвид всичко изложено e препоръчително в дружествения договор да бъде разписано подробно, ясно и точно задължението на съдружника за неизвършване на конкурентна дейност, като се отчетат спецификите в дейността на дружеството и се предвидят и конкретни последици за съдружника при неспазване на това задължение.

Тази статия е актуална към 18.07.2022 г. и има за цел да очертае най – общо законовата рамка относно засегнатите в нея въпроси. Изложеното в тази статия не представлява правен съвет, като в никакъв случай не съветваме потребителите да вземат търговски решения единствено на база на информацията в статията, без да получат квалифицирана юридическа помощ. За повече информация и съдействие по правни въпроси относно онлайн търговията може да се свържете с нас на следния имейл адрес: office@recht.bg.

Адв. Десислава Цонева